Тук можем да видим типична стара българска архитектура, единствена по рода си в света по стил. Къщата е покрита от дървета, храсти и лозе. Това, което беше много интересно докато гледах вдъхновението за тази къща беше, че цвета на лозата и останалата растителност се припокриваха, което е доста необичайна гледка. Изглеждаше всякаш къщата е прегърната от природата, а борът до къщата ѝ реди тайни приказки. Има обичайния български зид от редени камъни, както и зидчето често използвано от децата за пейка около изсъхналото сливово дърво. На фон виждаме дървена плевня и други къщи. Това е архетип на красива гледка лесно наблюдавана в много български села, която за жалост избледнява колкото повече хората спират да ценят този тип строителство и изоставят селата, за да търсят работа и образование в големия град. Много от къщите, които рисувам вече не съществуват и това е опит да запазя парче история и да я овековеча по моя начин и да го дам на хората, които ще притежават картината. 
 
Основната техника, която използвах е Ала Прима, което означава, че е създадена почти изцяло на едно сядане докато боята още е мокра и податлива на смесване и "дърпане", но полагайки ясните и чисти ръбове без да бъдат докосвани до края на процеса. Това е светла и спокойна картина, с която целя да дам утеха на зрителя; тишината в нея почти се чува, заедно с детски смях някъде в далечината по прашните пътища. 
 
Подписана отпред в долния десен ъгъл.